„Пътникът, който спре да пие вода от селска чешма, никога не подминава със забързан чекор. Водата спира времето.“
Ако има нещо, което символизира традиционното българско гостоприемство и връзката ни с природата, това са старите каменни чешми. Разпръснати из Балкана, Родопите и покрай заглъхващите селски пътища, те са паметници на един изчезващ занаят – чешмеджийството.
Градеж за хаир и за вечност
В миналото да съградиш чешма се е смятало за един от най-големите благородителни гестове – „за хаир“. Майсторите са прекарвали вода от дълбоки планински извори през дървени тръби (кории), за да я доведат до каменното корито. Всяка чешма е имала свой характер:
Ктиторски надпис: Стара дърворезба или надпис върху камъка с името на майстора и годината.
Медният чучур: Ръчно изработен, от който водата тече с определен ритъм.
Студената вода: Натурална, планинска и филтрирана от самата земя – нещо, което днес купуваме в пластмасови бутилки, а някога е било подарък за всеки преминаващ.
Защо трябва да ги пазим?
Днес много от тези чешми пресъхват или биват забравени сред храстите. Но за palamarka.com всяка каменна чешма е история – за човека, който я е съградил, за извора, който продължава да дава живот, и за спирането за глътка глътка свежест по стръмния път.
