🔊 Слушай статията:
На 21 август 1993 г. Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена потъва в тишина. Научният екип, подготвял се с години за една от най-амбициозните мисии до Червената планета, очаква сигнал от апарата „Марс Обзървър“ (Mars Observer). Сигнал обаче така и не идва. Само три дни преди навлизането си в орбита около Марс, космическата сонда заглъхва завинаги.
Амбиции за половин милиард долара
Изстрелян на 25 септември 1992 г., „Марс Обзървър“ е проектиран като най-модерната и скъпа орбитална станция за времето си — с инвестиция от над 500 милиона долара. Основната му цел е да изследва повърхността, атмосферата, климата и географските особености на Марс в продължение на една пълна марсианска година.
За разлика от предишни мисии, апаратът носи със себе си високоефективна камера с висока резолюция и специализирани уреди за откриване на следи от вода и минерали — ключови елементи за бъдещите човешки експедиции.
Внезапната тишина от 21 август
На 21 август 1993 г. инженерите на НАСА започват стандартна процедура по херметизиране на горивната система, подготвяйки главните двигатели за маневрата по прихващане от марсианската гравитация. За целта радиопредавателят на сондата е временно изключен, за да се защити чувствителната електроника от евентуални смущения.
Когато процедурата приключва, връзката трябва да бъде възстановена автоматично. Очакваното съобщение от Космоса обаче така и не пристига. В продължение на дни екипът изпраща десетки команди с надеждата, че апаратът ще рестартира компютъра си или ще премине в безопасен режим, но Марс остава безмълвен.
Какво наистина се случи в орбита?
След месеци разследване НАСА така и не успява да установи със 100% сигурност причината за катастрофата. Официалният доклад посочва като най-вероятен сценарий пробив в горивната система.
При смесването на хелий и течно гориво в тръбопроводите най-вероятно се е стигнало до експлозия, която е разрушила сондата или я е вкарала в неконтролируемо въртене, прекъсвайки захранването от слънчевите панели.Според други теории повредата е била в захранващите батерии или електрониката на борда.
Уроците, които промениха космическата история
Въпреки че „Марс Обзървър“ е определен като един от най-големите финансови и научни неуспехи на НАСА за десетилетието, трагедията ражда новата философия на агенцията: „По-евтино, по-бързо, по-добро“ (Faster, Better, Cheaper).
Загубата на толкова скъпа сонда кара учените да разпределят рисковете — вместо един гигантски апарат, да се изпращат няколко по-малки и специализирани космически кораба.
Нещо повече — резервните уреди, създадени за „Марс Обзървър“, по-късно са монтирани на следващите успешни мисии като Mars Global Surveyor и Mars Odyssey, които в крайна сметка доказват съществуването на вода на Червената планета.
Днес „Марс Обзървър“ остава просто един от многото метални призраци, обикалящи около Слънцето — напомняне за това колко суров, опасен и непредвидим е Космосът.
