Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
През 1648 г. монасите от Етрополския манастир „Света Троица“ записват в своята кондика — книгата с имената на дарителите — две села близо едно до друго край Искър: Бреница и Ново село. Бреница и днес си е там, на няколко километра от Кнежа. Ново село, което се е намирало източно от нея, на левия бряг на Искър, го няма. Не е останало нито име на карта, нито къща. Само един ред в една стара книга.
Колко такива села е имало? Само в книгата на Богдан Николов „От Искър до Огоста“, посветена на нашия край, са описани над дузина изчезнали селища. Всяко от тях е изчезнало по своя причина. Ето някои от тях.
Когато дойдоха османците
На хълм южно от днешна Мездра, на левия бряг на Искър, някога е стоял град — Дърманица. Хората са живели там още през каменно-медната епоха, после траките вдигнали крепост, а през Второто българско царство тук имало истински град.
В края на XIV в. османските завоеватели разрушават крепостта и прогонват жителите. През 1430 г. в един османски документ мястото вече е записано кратко: „Мезра Дърманица, празна“. Мезра значи изоставено землище. Близо четиристотин години там не живее никой. Чак в началото на XIX в. няколко семейства планинци основават наблизо ново село — Мездра. Смята се, че и името ѝ пази спомена за празната мезра.
Подобна е съдбата на Коритен — старобългарски град на левия бряг на Искър, близо до днешната гара Люти брод. След завоеванието той запада. През XVIII в. последните му жители преминават на отсрещния бряг и стават ядрото на днешното село Люти брод.
Годината на скакалците
Селото Късинец, близо до Бистрец във Врачанско, е записано в османските регистри през XV в. с 19 домакинства. После изчезва. Причината е известна по рядък начин — от надпис върху сребърен кръст. Според него през 1511 г. скакалци опустошили нивите, настанал глад и хората напуснали селото.
Чумата
Други села отнася чумата. Слатина, близо до Върбешница, е записана през XV в. с 22 домакинства, но през XVI в. след чумна епидемия се обезлюдява. Вероятно от чума през XVIII в. изчезва и Горно Крайще край Дъбника. Чумата идва без предупреждение и често за няколко седмици отнема половин село. Оцелелите се разбягват и рядко се връщат.
Кърджалиите
Най-страшното време за селата в нашия край е краят на XVIII в. Тогава из Северозападна България върлуват кърджалиите — банди от бивши войници и разбойници, които никой не може да спре. Те ограбват и палят цели села.
Така изчезва Дърводелци източно от Враца. Последният запис за него е от 1789 г. Оцелелите се пръскат: едни отиват във Враца, други в Руска Бела и Крета. А родът Лесигерете стига до Кнежа и остава там. Така кнежанската история пази спомен за едно изгоряло село.
По същото време кърджалиите опустошават и Крушовица във Врачанската планина. Жителите ѝ бягат отвъд Дунава във Влашко. Изчезват и Патлейна над водопада Скакля и Долно Крайще.
Бягство от ангарията
Голяма лъка край Огоста и Скът е записано още в XV в. През 1711 г. жителите му го напускат. Те не бягат от война, а от ангарията — принудителния труд и тормоза на войските, които минават през него. Векове по-късно на неговото землище възникват нови села, сред тях днешна Мизия.
Черкезите, които си тръгнаха
През 1865 г. османската власт заселва в нашия край черкези — бежанци от Кавказ. Едно от новите селища е Бръзенски черкези. През есента на 1877 г., изплашени от руските войски, черкезите го напускат завинаги. Остават около 10 000 декара ниви, ливади и гори. Голяма част от тях после заграбват съседните села. Селото остава, а през 1884 г. с указ получава ново име — Ботево.
Подобно е и селището Дъбница. В началото на ноември 1877 г., когато руските хусари на полковник барон Мейндорф стигат дотам, го намират празно — „изоставеното черкезко селище Дъбница“.
Чифликът
Не всички села изчезват насилствено. Кушан край Огоста е записано още през 1576 г. Постепенно землището му се превръща в чифлик — голямо имение на един собственик. Когато в края на XIX в. земята е продадена, в годините 1890–1895 селото се обезлюдява. Без земя хората нямат за какво да останат.
Водата
Последните изчезнали села край Искър не са изгорени и не са измрели от чума. Те са потопени.
През 1952 г. започва строежът на язовир „Искър“ край София. Под водата остават три села — Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Хората са изселени: около 120 семейства заминават чак за Сунгурларе, други купуват места в София или се заселват край Самоков и Ихтиман. От едното село остават да стърчат само църквата и паметникът. Камбанарията после е преместена. Днес от всичко над водата се вижда единствено манастирът „Света Богородица“.
В началото на 90-те години, когато язовирът е бил силно източен, от водата се показали основите на къщите, улиците и една чешма. От нея още течала вода.
Между 50-те и 80-те години на XX в. в цялата страна заради язовирите са изселени жителите на над четирийсет села.
Днешните изчезващи села
Днес селата не изчезват от кърджалии или чума. Изчезват тихо: младите заминават, училищата затварят, къщите остават със заключени порти. Може би след сто години някой ще чете за нашите села така, както ние четем за Ново село — по един ред в стара книга.
Затова си струва да записваме. Имената, спомените, разказите на старите хора.
Знаете ли, че…
- Смята се, че името на Мездра идва от „мезра“ — изоставено землище, каквото е била празната Дърманица близо 400 години.
- Причината за изчезването на село Късинец е записана върху сребърен кръст: скакалци и глад през 1511 г.
- Родът Лесигерете в Кнежа води началото си от изгореното от кърджалиите село Дърводелци.
- Под язовир „Искър“ лежат три села: Калково, Шишманово и Горни Пасарел.
Знаете ли за изчезнало село във вашия край? Може би в местността, където дядо ви е орал, е имало село, за което никой вече не говори. Разкажете ни в коментарите или през „Сподели историята си“.
Източници
- Богдан Николов, „От Искър до Огоста“ (1996) — „Изчезнали селища във Врачанско“, Моята библиотека
- Богдан Николов, „От Искър до Огоста“ — „Ботево (Бръзенски черкези)“
- Портал Кнежа — Исторически сведения и археология
- Кирил Андровски, „Освобождението на Белослатинския край“ (2008), Карта на времето – Враца
- Ретро-BG: „Трите села, останали завинаги на дъното на язовир Искър“
- Фокус: „Изчезналите български села, които са заличени през социализма“
Всички изображения в статията са илюстрации с изкуствен интелект в стил „стара снимка“ — от изчезналите села не са останали фотографии.
