Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
Лятото на 680 година армията на най-силната империя в Европа стои пред едно блато в делтата на Дунав. Срещу нея няма крепост с каменни кули — само тръстика, тресавища и един укрепен стан. И армията бяга. Не от битка, а от слух.
Година по-късно Византия подписва мир и се задължава всяка година да плаща данък на един млад владетел, за когото малцина в Константинопол са чували дотогава. Името му е Аспарух. Ето как се стига дотам — по изворите, и с честно казване къде те мълчат.
Наследството на Кубрат
Историята започва далеч на изток, в степите край Азовско море. Там около 632 година хан Кубрат от рода Дуло обединява българските племена в държава, която византийските хронисти наричат Стара Велика България. Кубрат е съюзник на император Ираклий и носи високата византийска титла патрикий.
Около 665 година Кубрат умира. Хронистът Теофан Изповедник разказва, че преди смъртта си ханът заръчал на петимата си синове никога да не се разделят. Популярната легенда добавя сноп пръчки — една се чупи лесно, а снопът никога. Но тази картина е по-късна; в изворите я няма. Сигурното е друго: синовете не послушали.
Пръстенът с името на Кубрат
През 1912 година край село Малая Перешчепина, близо до Полтава в днешна Украйна, едно овчарче се спъва в златен съд, подаващ се от пясъка. Под него археолозите откриват около 800 предмета — над 25 килограма злато и над 50 килограма сребро: чаши, кани, блюда, тока, меч, украса.
Сред тях има пръстени с гръцки монограми. През 1984 година германският археолог Йоахим Вернер ги разчита като „Хубрату“ и „Хубрату патрикиу“ — на Кубрат, патрикия. Дали находката е гробът на Кубрат, или съкровище, заровено в негова чест, учените спорят и до днес. Но името му е там, изписано върху златото. Съкровището се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
Петимата братя
Около 668 година от изток връхлитат хазарите и Стара Велика България се разпада. Синовете на Кубрат поемат по различни пътища. Най-големият, Батбаян, остава на старата земя и плаща данък на хазарите. Котраг повежда своите хора на север, отвъд Дон — по-късно по Средна Волга и Кама ще възникне Волжка България.
Кубер, когото повечето историци смятат за друг син на Кубрат, живее под властта на аварите в Панония. Около 680-те години той се вдига срещу тях и повежда хората си на юг — до Керамисийското поле край Битоля, откъдето дори заплашва Солун. А един от братята, Алцек, стига до Италия: лангобардският крал Гримоалд му дава земи в Южните Апенини. Повече от век по-късно хронистът Павел Дякон пише, че потомците им все още говорят своя език.
Третият син, Аспарух, тръгва на запад — с кутригури и оногури, с коне, каруци, жени, деца и стада.
Онгълът — станът сред блатата
Около 670 година Аспарух стига до устието на Дунав. Сред блатата и тръстиките на делтата българите вдигат укрепен стан, който изворите наричат Онгъл — вероятно „ъгъла“. Къде точно се е намирал, и днес се търси; често се предполага, че е бил на изчезналия остров Певки или в Северна Добруджа.
Отсреща е Византия. И Византия гледа.
680 година: императорът идва
През пролетта на 680 година император Константин IV тръгва срещу новодошлите — с флот по Черно море и с войска по суша. Целта е ясна: да ги прогони, преди да са пуснали корени.
Но Онгълът не е крепост за щурм. Пред него са блата, а българите не излизат на открито. Обсадата стои на място. Тогава императорът се разболява от подагра, качва се на кораб и заминава за Месемврия, днешния Несебър, да се лекува.
В лагера тръгва слух, че императорът бяга. Войската започва да отстъпва. Българите излизат от блатата, удрят отстъпващите и ги гонят. Преминават Дунава и — по думите на Теофан — стигат „до т.нар. Варна, близо до Одесос“. Там Аспарух вижда земя, пазена от самата природа: Дунавът на север, Стара планина на юг, морето на изток.
Новата земя и съюзът със славяните
Тази земя не е празна. В нея живеят славяни — Седемте племена и северите. Аспарух не ги прогонва, а се съюзява с тях. Според Теофан северите са преместени да пазят проходите на Стара планина откъм Византия, а Седемте племена — границите на юг и на запад, срещу аварите. Славянските воини и българските конници започват да пазят заедно една и съща граница.
681: Византия плаща данък
През 681 година идва немислимото. Византия сключва мир и се задължава всяка година да плаща данък на българския хан. Теофан пише горчиво, че това е за срам на ромеите. Някои историци датират договора още в края на 680 година — но годината 681 остава в паметта като рождената година на държавата.
Първата столица, според традицията Плиска, в началото е от земя, дърво и шатри. Каменните дворци, които днес виждаме в Плиска, ще дойдат по-късно.
688: засадата в прохода
Мирът не трае дълго. През 688 година младият император Юстиниан II повежда голяма армия през Тракия към Солун. По пътя отблъсква българите, които му препречват пътя, и взима много славяни. Но на връщане, в тесен планински проход, българите го чакат в засада. Теофан пише, че императорът едва се измъкнал, след като загубил много от войската си.
Кои българи са го пресрещнали — Аспаруховите или тези на брат му Кубер — историците спорят. Може би братята, които някога се разделили, пак са воювали срещу един и същ враг.
Какъв човек е бил Аспарух
Не знаем. Аспарух не е оставил нито образ, нито надпис. В Именника на българските владетели стои един ред: „Есперерих — 61 години, род Дуло“. Шейсет и една години едва ли са годините на властта му — по-вероятно това е целият му живот. Един живот, който започва в степите край Азовско море и завършва като основател на държава на Дунав.
Смъртта и загадката на гроба
Около 700 година Аспарух вероятно загива в бой — според повечето историци срещу хазарите, някъде по Днепър. Един български летопис от XI век разказва, че „цар Испор“ паднал на Дунава.
През 1930 година, при строежа на голямата язовирна стена на Днепър край село Вознесенка, днес в Запорожие, е открит комплекс с каменна ограда, десетки стремена, юзди, оръжие и сребърен орел. Някои учени свързват мястото с Аспарух — като негов паметник или гроб. Други не са съгласни. Гробът му не е намерен със сигурност. Наследява го синът му Тервел.
Знаете ли, че…
- В Именника името на Аспарух е изписано „Есперерих“; в други извори е Испор и Исперих — оттам идва и името на град Исперих.
- Пръстенът с името на баща му Кубрат се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
- Изворите за Аспарух са почти само византийски — пишат го враговете му.
- Квартал, вал и мост във Варна носят името на хана — за Аспаруховия вал направихме отделен филм.
- В анкетата на БНТ „Великите българи“ (2007) хан Аспарух е трети.
Знаехте ли историята на хан Аспарух? Коя част ви изненада най-много? Пишете ни в коментарите.
Източници
- Теофан Изповедник, „Хронография“; патриарх Никифор, „Кратка история“ (IX в.)
- Уикипедия — Аспарух
- Уикипедия — Кубрат
- Ю. Тодоровски — Българо-византийският мирен договор от 681 г. в историографската традиция
- Asparuh and His People on the Lower Danube through the Eyes of Theophanes (Sceranea)
- Wikipedia — Pereshchepina Treasure
- Wikipedia — Alcek
- Wikipedia — Justinian II
Снимките на съкровището и орела са от Wikimedia Commons — авторите и лицензите са под всяка снимка. Сцените от VII век са реконструкции с изкуствен интелект от филма „Хан Аспарух“.
