Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
▶ Гледай краткото видео: Стъпвате по стена на 1300 години и не знаете (YouTube Shorts) — сподели го с някой от Варна.
Сутрин в парка на варненския квартал Аспарухово е тихо. Някой разхожда куче, някой тича по алеята. Под високите тополи минава дълга, леко надигната ивица земя, обрасла с трева. Повечето хора стъпват по нея, без да подозират какво е.
А това е едно от най-старите съоръжения на българската държава край морето — Аспаруховият вал. Стена от пръст и камък, вдигната преди повече от 1300 години, за да затвори пътя на врага откъм водата.
Стена между езерото и морето
Валът минава по тесния пясъчен провлак между Варненското езеро и Черно море — точно там, където днес е кварталът Аспарухово. Някога е бил дълъг около три километра и половина и е затварял целия провлак, от езерото чак до морския бряг.
Насипът е широк в основата между 10 и 15 метра. Когато в началото на XX век братя Шкорпил го измерват, той е висок около 4 метра. Днес е малко по-нисък — около 3 метра, — защото през Първата световна война по гребена му копаят окопи.
Валът не е само купчина пръст. При разкопките в него е открита сърцевина от суха зидария, дебела между 2,5 и 4 метра. В нея строителите са вградили ломени камъни, тухли и дори части от мраморни колони и капители. Мраморът не е бил добиван специално — по всяка вероятност е взет от руините на стария античен град Одесос, днешна Варна.
Защо точно тук
През 681 година Византия признава новата българска държава на хан Аспарух. Българите вече са на юг от Дунав, а Одесос е опустял град, разрушен от войни и болести.
Учените датират вала в края на VII век. Братя Шкорпил смятат, че е вдигнат в първите години след 680-а — тоест почти веднага след основаването на държавата. Туристическият портал на страната пише по-предпазливо: предполага се, че е построен след пристигането на българите край Варна.
Логиката е проста. По суша новата държава може да се брани с конница. Но откъм морето Византия има флот. Провлакът между езерото и морето е естествен път навътре в земята — и затова трябва да бъде затворен.
774 година: флотът на императора
Почти век по-късно морето наистина идва. През 774 година император Константин V изпраща срещу българите огромен флот — според хрониките около 2000 кораба, натоварени с коне. Флотът стига до Варна и войската слиза на брега.
Но голямата битка не се случва. Императорът се оттегля и скоро след това двете страни сключват примирие. Дали заради вала, или по други причини — хрониките не казват. Но на това място българите са били готови.
Векове забрава и двама братя от Чехия
С времето границите на България се местят далеч от морето и валът престава да пази когото и да било. Водата на езерото залива и отнася северния му край. Останалото обраства с трева, а хората забравят какво е.
В началото на XX век насипа изследват двама чехи, влюбени в България — Карел и Херменгилд Шкорпил. Те са сред основателите на българската археология. През 1908–1909 година братята правят първите проучвания на вала, а през 1910 година при прокарването на водопровод се разкрива и каменната му сърцевина.
При тези разкопки е открита мраморна колона, висока около два метра и половина. Малко над средата ѝ е издълбан знакът IYI — две отвесни черти, а между тях знак, подобен на буквата „Y“. Същият знак се среща по паметници от Първото българско царство.
По-късно валът е проучван от Милко Мирчев, а през 70-те години на XX век — от проф. Рашо Рашев, когато през него минава новият плавателен канал между езерото и морето.
Полковникът, който събуди цял град
През 1934 година мястото около вала е пустееща, запусната земя на края на Варна. Тогава командир на 8-и приморски пехотен полк във Варна е полковник Петър Димков — човекът, когото България по-късно ще познава като народния лечител Петър Димков.
Димков предлага пустошта около стария вал да стане парк. През октомври 1934 година в кметството се създава комитет. И градът тръгва на работа: граждани, ученици, войници, спортни клубове. До декември на вала работят 120 безработни, а покрай пътищата към Бургас и Галата е засаден първият ред тополи. Първата копка прави кметът Станчо Станев.
Тихина става Аспарухово
Дотогава кварталът носи името Тихина. На 17 декември 1934 година, по предложение на свещеник Харалампи Златаров, той е преименуван на Аспарухово.
На 3 август 1935 година паркът е открит тържествено, заедно с три паметника. Каменният „Аспарухов воин“ е дело на скулптора Кирил Шиваров. Бюстът на хан Аспарух, изработен от Кирил Георгиев, е поставен в началото на вала — през 2000 година е преместен пред читалище „Просвета 1927“. Третият паметник е самата мраморна колона със знака IYI, изправена на около сто метра от воина.
Какво може да видите днес
От вала днес са запазени около 1300 метра южно от канала и малко парче северно от него. Насипът се вижда в парка на Аспарухово, под Аспаруховия мост. От 1968 година той е паметник на културата с национално значение.
Дърветата, засадени през 1934 година, отдавна са високи. Децата тичат по насипа, без да знаят, че стъпват по стена на една от първите граници на България. А воинът от камък все така гледа към морето.
Знаете ли, че…
- Валът затварял целия провлак между Варненското езеро и морето — около 3,5 км.
- В сърцевината му има мрамор — вероятно от античния Одесос.
- Карел Шкорпил първоначално преценил дължината му на около 2,5 км.
- Кварталът Аспарухово е кръстен на хана заради вала — до 1934 г. се казвал Тихина.
- Идеята за парка дава полковник Петър Димков, по-късно известен като народен лечител.
Минавали ли сте по Аспаруховия вал? Знаехте ли какво има под краката ви? Пишете ни в коментарите.
Източници
- Регистър на недвижимите културни ценности, Варна — Старобългарски укрепителен вал
- Visit Varna — Паметникът на хан Аспарух
- Министерство на туризма — Аспарухов вал
- Уикипедия — Аспарухово (парк)
- Varna24 — Знаете ли историята на Аспаруховия вал
- Wikipedia — Karel Škorpil
- Wikipedia — Битката при Телериг (774 г.)
Снимки: Wikimedia Commons — авторите и лицензите са под всяка снимка. Корица: парк „Аспарухово“, VisitVarna, CC BY-SA 4.0.
