Share this post on:
Сподели:ФейсбукViberWhatsAppTelegram

Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.

Гравюра на звездната буря на Леонидите през 1833 г.
Звездната буря на Леонидите, 1833 г. Гравюра на Адолф Фолми по картина на Карл Яуслин (1888–1889), обществено достояние, Wikimedia Commons

В нощта на 12 срещу 13 ноември 1833 г. хората в Северна Америка се будели от светлината. Небето горяло. Падащите звезди били толкова много, че очевидци ги сравнявали със снежна виелица. Някои мислели, че е настъпил краят на света. Учените после пресметнали, че в онази нощ са прелитали десетки хиляди метеори в час.

Това били Леонидите. Те идват и тази есен — по-скромно, но точно навреме за една ясна ноемврийска нощ далеч от светлините на града.

Кога да гледаме през 2026 г.

Падащи звезди над поле край село през нощта
Звездна нощ над полето край селото. Илюстрация с изкуствен интелект.

Леонидите са активни от около 6 до 30 ноември. Най-силни са в нощта на 17 срещу 18 ноември: максимумът се очаква на 18 ноември малко преди два часа през нощта по българско време.

Тази година луната е на наша страна. На 17 ноември тя е в първа четвърт и залязва около полунощ. Така след полунощ небето остава тъмно — точно когато Леонидите се виждат най-добре.

В обикновена година под тъмно небе се виждат 10–15 метеора в час. Не е виелица като през 1833 г., но е достатъчно, за да ахнете няколко пъти.

Откъде идват

Ярък метеор от Леонидите през 2009 г. със светеща диря
Метеор от Леонидите, 17 ноември 2009 г., с дирята, която остава да свети. Снимка: Ed Sweeney, CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Леонидите са прашинки от кометата Темпел–Тутъл. На всеки 33 години тя минава близо до Слънцето и оставя след себе си следа от прах и дребни камъчета. Всеки ноември Земята минава през тази следа.

Прашинките влитат в атмосферата със скорост около 71 километра в секунда — около 250 000 км/ч. Те са едни от най-бързите метеори изобщо. Повечето са колкото песъчинка, но изгарят с ярка следа. Някои оставят светеща диря, която трепти във въздуха няколко секунди.

Името им идва от съзвездието Лъв (на латински Leo). Ако проследите следите на метеорите назад, всички сочат към една точка в главата на Лъва. Затова Лъвът трябва да е изгрял — а той се вдига над източния хоризонт едва около полунощ.

Как да ги видим

Човек лежи на одеяло в полето и гледа звездното небе
Одеяло, термос и тъмно поле — това е всичко, което ви трябва. Илюстрация с изкуствен интелект.

Не ви трябват телескоп или бинокъл — само тъмно място, търпение и топли дрехи.

  • Излезте извън селото или града, далеч от улични лампи. Полето, хълм или край на нива са идеални.
  • Гледайте след полунощ и до зазоряване. Най-добре е между 2 и 5 часа сутринта.
  • Легнете на постелка или шезлонг и гледайте нагоре и на изток. Не се взирайте само в Лъва — метеорите прелитат по цялото небе.
  • Оставете очите да привикнат към тъмното поне 20 минути. Не поглеждайте телефона — една светла минута ви връща в началото.
  • Облечете се като за зима: ноемврийските нощи в равнината лесно падат под нулата. Термос с чай прави чудеса.
  • Ако снимате, сложете телефона или фотоапарата на статив, с дълга експозиция и широк обектив, насочен към тъмна част от небето.

Защо селото печели

В града светлините заливат небето и от звездите остават само най-ярките. На село, особено в равнината, небето е тъмно до самия хоризонт. Там се виждат и Млечният път, и по-бледите метеори, които в града изобщо не се забелязват. Затова Леонидите са поредният повод да си спомним колко е хубаво небето над родното село.

Звездните бури

Средно на около 33 години, когато кометата Темпел–Тутъл е минала наскоро, Леонидите могат да се превърнат в истинска буря. Освен през 1833 г., голяма буря е имало и през 1966 г., когато наблюдатели в Северна Америка видели хиляди метеори в минута в продължение на няколко минути. През 1999 и 2001 г. също имало силни изригвания.

През 2026 г. не се очаква буря — само обичайният дъжд. Но кой знае какво ще донесе небето. Затова си струва да излезем навън.

Знаете ли, че…

  • Леонидите са сред най-бързите метеори — около 71 км в секунда.
  • Звездната буря от 1833 г. се смята за раждането на съвременната наука за метеорите.
  • Кометата Темпел–Тутъл обикаля Слънцето за около 33 години.
  • Метеорите изгарят на височина около 100 км — много по-високо от самолетите.

А вие виждали ли сте звезден дъжд? Пишете ни в коментарите — и ако снимате Леонидите тази година, пратете ни снимката!

Източници

Гравюрата от 1833 г. и снимката от 2009 г. са от Wikimedia Commons — авторите и лицензите са под тях. Сцените на полето са илюстрации с изкуствен интелект.

Хареса ли ви? Споделете:ФейсбукViberWhatsAppTelegram

Още по темата

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *