🔊 Слушай статията (2:35 мин):
**Категории:** Истории, България
Краят на септември има свой мирис — мачкано грозде, джибри и влажна пръст. Лозето, дето цяло лято го гледахме като дете, сега ни вика: елате, узрях. И селото тръгва — с кофи, касетки и ножици.
Лозето не прощава мързел
Който е пръскал навреме, връзвал и окопавал — сега бере. Който е оставил лозето „да се оправя само“ — бере срам. Гроздоберът е равносметката на лятото: всяка чепка си казва кой я е гледал.
Белите — за вино. Черните — за вино и за ядене. А най-хубавите чепки баба ги отделя още на лозето — за трапезата, да има за децата, дето ще дойдат в неделя.
Кацата е храм
Вкъщи кацата вече е изпрана, обгорена със сяра и чака. Мачкането е празник: мирише сладко и кисело едновременно, сокът тече, осите полудяват, а дядо опитва ширата с черпака и кимва — туй вино ще стане.
Мярката е в захаромера
Още при мачкането вади захаромера — първото мерене решава всичко. Ако ширата е под 21 процента, не чакай чудеса: ще излезе слабо вино, дето нито грее, нито трае. Добавяй захар, разтворена в топла вода, докато стигнеш 21-22 процента — това е златната среда. И не прекалявай нагоре: от 22-23 излиза вино, дето боли главата, и гостите после помнят тебе, не виното.
Ако виното вкисва
При сортовете, дето вкисват всяка година, мъстта тръгва с джибрите — сок, люспи и семки заедно, там е цветът и силата. Но броиш дните: след 10, най-късно 14-15 дена, виното се претака в друг съд — чист бидон или бъчва. С това отделяне късаш връзката с майката и спираш киселинността в зародиш. Преточеното вино продължава да се мъсти вече чисто и спокойно — а ти си спестяваш целогодишното кисело.
Джибрите не се хвърлят, да знаеш — от тях тръгва втората история, казанът. В повечето случаи отиват директно за ракия, без втора мисъл; второ вино от тях правят само най-търпеливите, дето им се занимава. Ние си знаем реда: виното в бъчвата, джибрите — в казана.
Ракията е търпение
Казанът се пали, когато захаромерът каже, не когато ни се пие. Първакът се отделя — това е закон, не глезотия. А патоките… за тях си има хора, дето нищо не разбират.
Хубавата ракия не гори, а гали. И мирише на грозде, не на спирт. Ако твоята гори — питай съседа къде е сбъркал, той знае.
Мезето е задължително
Гроздобер без мезе е като сватба без музика. Печена кокошка, сланина, туршия от новата реколта — и хляб, истински хляб. Сяда се край кацата, разправят се истории, дето всеки ги знае, ама всеки ги слуша пак.
Есента пита, ние отговаряме
Ще дойдат мъглите, ще опадат листата. А в мазето ще бълбука младото вино, в бъчвата ще отлежава ракията, а ние ще знаем: годината е прибрана. Както зимнината в бурканите, така и лятото — в бъчвите.
А вие обрахте ли лозето? Вино или ракия — кое е вашето?
