Share this post on:

🔊 Слушай статията с гласа на Калина…

Златна мина в България

България лежи върху злато — а българите броят стотинки. Това не е лозунг, а въпросът, който стои зад всяка тонна руда, извадена от Челопеч и Ада тепе. Природата ни е силна. А къде е народът в тази сметка?

Кой копае златото ни?

Бедна българска улица

Двете работещи златни мини — подземният рудник „Челопеч“ и откритият рудник „Ада тепе“ край Крумовград — се разработват от дъщерни дружества на канадската Dundee Precious Metals (DPM). По данни на самата компания „ДПМ Челопеч“ е отчела за 2024 г. приходи около 400.5 млн. евро при около 880 работници, а доказаните и вероятни запаси са оценени на 1.6 млн. тройунции злато плюс сребро и мед, с хоризонт поне до 2032–2036 г.

1.5% срещу милиарди — къде е народът?

Договорът за „Челопеч“ е от 1999 г. за 30 години. Дълги години концесионното възнаграждение е около 1.5% от стойността на металите в добитата руда. В парламента са цитирани сметки от рода на „десетки милиони такси срещу милиарди приходи“ — това са твърдения от публичния дебат, но въпросът им е легитимен: когато цената на златото скочи от ~$300 до над $2 000–3 000, защо делът на държавата не мръдва? През 2025–2026 г. има предложения за удвояване на таксите и проект за нова наредба — решението още се бави.

Концентратът заминава — добавената стойност — също

По информация на DPM рудник „Челопеч“ произвежда медно-златен и златно-пиритен концентрат, които се изнасят за преработка в чужбина. За „Ада тепе“ компанията обяви последен взрив през април 2026 г. и приключване на фабриката около 15 юли 2026 г., като част от съоръженията отиват за проекта в Сърбия. Тоест: рудата е българска, топенето и рафинирането — чужди.

А хората? На прага на бедността — до златна мина

Това е ударението: природата е богата, народът — беден. Докато от недрата излизат стотици милиони, стотици хиляди българи живеят около прага на бедността, а региони като Северозапада обезлюдяват. Миньорските заплати в Челопеч са над средните — но една община не е държава. Къде е българският народ в златната сметка — в училищата, болниците, пътищата, пенсиите?

Какво да се поиска — конкретно

  1. Реален контрол: държавата да знае в реално време какво излиза — количества, съдържания, дестинации.
  2. Плъзгаща се ставка: таксата да расте с цената на златото, не да спи в 1999 г.
  3. Преработка тук: рафиниране и производство в България, не само износ на концентрат.
  4. Публични договори: всеки анекс — открит, с ясна сметка „държава срещу концесионер“.

Източници и доказателства

Снимките са илюстративни. А ти как мислиш — трябва ли държавата да предоговори концесиите, за да стигне златото до народа? Пиши в коментарите!

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *