Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
На двайсет и три метра височина, върху отвесна скала край Шумен, един конник язди вече тринайсет века. Всеки го познава. От началото на 2026 г. той е и върху българските евроцентове, така че го носим в джоба си.

Много по-малко хора обаче знаят какво е издълбано до него. Надписите са на гръцки, полуизтрити и откъслечни. В един от тях, в превода на проф. Веселин Бешевлиев, се чете: „На носоотрязания император не повярваха.“

Кой е този император? И защо българите са записали спомена за него до своя конник?
Императорът, когото осакатиха

Константинопол, 695 г. Император е Юстиниан II. Млад е, горд, данъците му са тежки, а враговете му са много. Той е и първият владетел, сложил лика на Христос върху златните си монети.
Една нощ градът се вдига срещу него и пълководецът Леонтий го сваля от трона. Не го убиват. Отрязват му носа. Смята се, че човек с осакатено лице не може да бъде император, така че това е трябвало да го извади от играта завинаги.

Оттогава го наричат Ринотмет, Безносия. Заточват го в Херсон, на брега на Крим.
Бягството и клетвата в бурята

Години наред той чака. Когато в Херсон решават да се отърват от него, бяга при хазарите, могъщ степен народ на север от Черно море. Техният каган го приема и му дава сестра си за жена. Юстиниан я кръщава Теодора, на името на прочутата императрица.
В Константинопол вече царува нов император, Тиберий, и той плаща на кагана да се отърве от госта си. Двама пратеници тръгват да убият Юстиниан. Теодора го предупреждава и той ги изпреварва.
С шепа верни хора се качва на рибарска лодка. Между устията на Днестър и Днепър ги застига буря и един от спътниците го моли да обещае пред Бога, че ще прости на враговете си, ако оцелеят. Според летописеца Теофан отговорът е точно обратният: ако пощади дори един от тях, нека Бог го удави още там.
Бурята утихва. Лодката поема към единственото място, където още има надежда: към българите.
Сделката с хан Тервел

На север от Балкана вече четвърт век съществува новата държава на Аспарух, а начело сега е синът му Тервел. Беглецът без нос стои пред него и предлага сделка: приятелство, дарове, дъщеря си за жена и нещо нечувано, титлата кесар, най-високата след самия император.
Тервел приема. Дали наистина се е оженил за дъщерята на Юстиниан, не се знае.
През 705 г. под стените на Константинопол застават около 15 000 конници, а в някои разкази и 17 000. Числата идват от византийски източници и трябва да се приемат предпазливо.
През стария водопровод

Три дни Юстиниан увещава града да му отвори. Отговарят му с подигравки. Тогава той намира друг път: неизползван водопровод, който минава под стените. Хората му пропълзяват през него и в полунощ градът е превзет.
На 21 август 705 г. Юстиниан отново е император. Леонтий и Тиберий са докарани в окови на Хиподрума. Той стъпва върху вратовете им пред тълпата, а после заповядва да ги обезглавят. Обещанието от бурята е изпълнено.

Според разказ от много по-късно време той вече носи нос от чисто злато. Това звучи чудесно, но е легенда: в източниците от епохата го няма.
Първият чужденец кесар

Тервел получава обещаното. Облечен в императорска мантия, българският хан сяда до императора на ромеите и е провъзгласен за кесар, първият чужд владетел с тази титла. Получава и областта Загоре в Североизточна Тракия.
Един от надписите до Мадарския конник говори точно за отношенията между Тервел и императора около това време. Затова онова изречение за носоотрязания император не е случайна подробност, а следа от събитие, което българите са искали да запомнят.
Предателството и краят

Юстиниан не помни добро дълго. През 708 г. нарушава договора и тръгва с войска срещу българите. При Анхиало, днешното Поморие, Тервел го разбива, а императорът едва се спасява зад крепостните стени.
През 711 г. срещу него се вдига нов бунт и той отново моли Тервел за помощ. Ханът изпраща 3000 души, но вече е късно. На 4 ноември 711 г. Юстиниан е заловен и убит при Даматрис, а главата му е показвана чак в Рим и Равена. Българите не остават да се бият за мъртъв император и се прибират у дома.
Българите спасяват Константинопол

През 717 г. огромна арабска армия обсажда Константинопол. Император вече е Лъв III и Византия отново праща пратеници към българите. Теофан пише, че те избиват около 22 000 нападатели и обсадата е вдигната.
Дали Тервел е още жив тогава, е спорно: според Именника на българските ханове той може да е починал през 715 г. Затова е по-точно да кажем, че това е дело на българите, а Теофан го свързва с Тервел.
Кой е конникът?

Повечето учени смятат, че релефът е издълбан именно по времето на Тервел, може би като паметник на победите му или в почит към Аспарух. Но ездачът няма име. Може да е Тервел, може да е баща му, а може и да е бог конник, на когото са се молили. Никой не знае със сигурност и всеки, който твърди обратното, отива по-далеч от доказателствата.
Сигурното е едно. Следващия път, когато държите евроцент, ще знаете, че до копитата на този кон е записана история за едно бягство, едно предателство и една титла, каквато никой чужденец не беше получавал.
Източници
- Tervel of Bulgaria, Wikipedia
- Justinian II, Wikipedia
- Мадарски надписи (с превода на В. Бешевлиев), Уикипедия
- Мадарски конник, Уикипедия
- Madara Rider, UNESCO World Heritage
- Prosopography of the Byzantine Empire: за титлата и мантията на Тервел
- Българска народна банка: за дизайна на българските евромонети
- John Julius Norwich, „Byzantium: The Early Centuries“ (1990): разказът за златния нос
Думите на Юстиниан са преразказ по Теофан, не дословен цитат. Снимките с посочен автор са истински, а останалите сцени са реконструкции с изкуствен интелект, без лицата на истински хора.



