Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
На 8 декември 1949 г., в местността Мерул край Панагюрище, трима братя копаят глина. Павел, Петко и Михаил Дейкови работят за керемидената фабрика и търсят хубава пръст, не съкровища. Почвата е твърда и всеки удар е тежък. Докато един от тях не удря нещо, което не е камък.
Така започва историята на едно от най-известните съкровища в Европа. Девет златни съда, общо 6,164 килограма злато, 23 карата. И една постъпка, заради която днес целият свят може да ги види.
Как е намерено
Според разказа на самите братя съдовете лежат на пластове: отдолу голяма кръгла чиния, в средата съд с дръжки, а отгоре още седем, извити като рог. Никой от тримата не знае какво държи в ръцете си. Рогообразните съдове кръщават „тръбите на музикантите“.
Измиват ги в реката, увиват ги в синя работна риза и тръгват към града. Влизат в кабинета на председателя на околийския народен съвет, Стефан Калпаков, и изсипват всичко на масата, с глината още по него. По-късно братята разказват, че щом видели колко е хубаво, веднага разбрали, че мястото му е в музея.
Археологът Петър Горбанов разбира веднага какво е пред него: не просто злато, а тракийско съкровище.
Деветте съда
Сервизът се състои от една фиала, една амфора-ритон и седем ритона.
- Фиалата е плоска чаша за възлияния към боговете. По нея са изковани 72 човешки глави и 24 жълъда, а върху нея е отбелязано и теглото ѝ.
- Амфората-ритон е висока около 29 см и тежи 1695 г. По нея има сцена с въоръжени мъже — може би митът за Седемте срещу Тива, може би празнично шествие. На дъното малкият Херакъл души змиите.
- Ритоните са съдове за вино. Наливаш го отгоре, в широкия край, а то изтича на тънка струя през малка дупчица в долната част.
- На един от ритоните са богините Хера, Атина и Афродита, а до тях младеж, надписан като „Александър“. Това е Парис, в мита за ябълката на раздора.
- Други ритони завършват с глава на коза, овен и сърна, а три имат формата на женски глави — може би амазонки, може би богини.
Кой го е заровил
Теглата, отбелязани по съдовете, са по мерките на гръцкия град Лампсак, край пролива Дарданели. Затова учените смятат, че целият сервиз е изработен там.
Датира се от края на IV или началото на III век преди Христа и вероятно е принадлежал на одриски владетел. Една от теориите е, че това е цар Севт III. Не е за ежедневието — това е ритуален сервиз, за свещени пиршества и възлияния.
Защо е заровен? Една от версиите е, че е бил скрит при нашествие — на македонци или на келти. Който го е заровил, не се е върнал за него. Повече от две хиляди години по-късно го намират трима тухлари.
Злато по света
От 50-те години насам съкровището е обиколило света: Рим, Париж, Мюнхен, Лондон, Америка, Япония. През 2023 г. е изложено в Британския музей, а в края на 2024 г. — в музея Гети в Лос Анджелис, в изложбата „Древна Тракия и класическият свят“.
Оригиналът се пази от Регионалния археологически музей в Пловдив. Има и три точни копия — в Панагюрище, София и Пловдив.
Истина или мит: в музея копие ли стои?
Точно заради пътуванията и копията тръгва слух: че оригиналът отдавна е продаден, а в музея стои копие.
През 2014 г. съкровището е изследвано — 33 проби. Резултатът е категоричен: съкровището е истинско.
Честните ръце
Трима братя можеха да го скрият. Да го претопят. Да го продадат. По-късно казват само, че е добре, дето е попаднало в честни ръце.
Ако минете през Пловдив или Панагюрище, отидете да го видите. Не на снимка. На живо.
Източници
- Панагюрско съкровище — Уикипедия
- Panagyurishte Treasure — Wikipedia
- БТА — материали за откриването и изложбите на съкровището
- „Дневник“, 06.09.2014 — за анализа на 33 проби
- Getty Villa, Лос Анджелис — изложбата „Ancient Thrace and the Classical World“ (2024)
- Разказът на братята Дейкови — блог photomoments.bg (подробностите за пластовете, реката, ризата и витрината са по думите им)
Снимките на съдовете са от Wikimedia Commons под свободни лицензи (авторите са посочени под всяка). Сцените с братята, кабинета и лабораторията са илюстрации с изкуствен интелект, без лицата на истински хора.
