Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
Всеки ден държите в ръка телефон, ядете кисело мляко или минавате покрай фотокопирна машина. И почти никога не се сещате, че зад всяко от тези неща стои по един българин — или човек с българско име, с българско детство или с баща от българско село.
Събрахме седем истории. Без преувеличения и без „ние сме измислили всичко“ — само това, което е проверено. Защото истината е достатъчно хубава, за да се гордеем с нея.
Джон Атанасов: бащата на компютъра
През зимата на 1937 година един млад професор по физика в Айова не може да заспи. Мъчи се с машина, която да решава сложни уравнения. Качва се в колата и кара в нощта — стотици километри, чак до съседния щат Илинойс. Спира в крайпътна кръчма, поръчва си питие и там, на масата, му идват идеите, които днес са в сърцето на всеки компютър: машината да смята с двоична система, с нули и единици, електронно, а не с механични зъбчета, и да има памет.
Човекът се казва Джон Винсент Атанасов. Баща му, Иван Атанасов, е от село Бояджик край Ямбол и заминава за Америка като момче.
Между 1939 и 1942 година Атанасов и неговият студент Клифърд Бери построяват в Айова машината, която днес светът познава като „компютъра Атанасов–Бери“ — първия електронен цифров изчислителен компютър.
Дълго време славата отива другаде — при прочутия ENIAC. Но през 1973 година американски съд решава, че патентът на ENIAC е невалиден, защото основните идеи са взети от Атанасов. През 1990 година той получава Националния медал за технологии на САЩ. През 1970 година идва в България, посещава родното място на баща си и е награден с орден „Кирил и Методий“ първа степен.
Стамен Григоров: тайната на киселото мляко
През 1905 година в една лаборатория в Женева млад студент по медицина от Трънско поставя под микроскопа малко домашно кисело мляко, донесено от България. Вижда пръчици — бактерия, която никой дотогава не е описал.
Студентът е Стамен Григоров, роден в село Студен извор. Бактерията днес носи името на страната ни — Lactobacillus bulgaricus. Именно тя прави българското кисело мляко такова, каквото е.
Откритието на Григоров попада при Иля Мечников — нобелов лауреат, който свързва дълголетието на българските селяни с киселото мляко. Оттам българското кисело мляко тръгва по света — от Франция до Япония. А в родното село на Григоров днес има музей на киселото мляко.
Карл Джераси: хапчето, което промени живота на милиони жени
На 15 октомври 1951 година в една лаборатория в Мексико млад химик и колегите му синтезират вещество с дълго име — норетиндрон. От него по-късно се раждат първите противозачатъчни хапчета. Малко изобретения са променили живота на толкова много хора.
Химикът е Карл Джераси. Роден е във Виена, но баща му, д-р Самуел Джераси, е лекар от София. Карл прекарва част от детството си в България и учи в Американския колеж в София — там научава английския, с който по-късно прави кариера в Америка.
През живота си Джераси публикува над хиляда научни статии и получава Националния медал за наука на САЩ. А на стари години пише романи и пиеси — човек с невероятно любопитство.
Христо: художникът, който опакова Райхстага
През лятото на 1995 година Берлин гледа нещо невиждано: сградата на германския парламент — Райхстага — е опакована изцяло в сребриста тъкан. За две седмици идват около пет милиона души.
Зад това стои Христо Явашев — роден в Габрово през 1935 година, учил в Художествената академия в София. През 1957 година напуска страната, а в Париж среща Жан-Клод — жената, с която ще създава заедно цял живот.
Двамата опаковат мостове, острови, огради с дължина десетки километри. През 2016 година на езерото Изео в Италия правят плаващи пътеки — над един милион души буквално ходят по водата. Всичките си проекти плащат сами, като продават рисунките и макетите на Христо.
Христо умира през 2020 година в Ню Йорк. Последната му мечта се сбъдва година по-късно: през септември 2021 година Триумфалната арка в Париж е опакована, точно както я е нарисувал.
Иван Странски: как растат кристалите
Тази история е по-тиха, но може би най-важна за съвременния свят. Всеки чип, всеки лазер, всеки светодиод е направен от кристали, които се отглеждат слой по слой.
Как точно растат кристалите обяснява до голяма степен българинът Иван Странски — физикохимик от София. През 1938 година заедно с колегата си Любомир Кръстанов описва начин на растеж на тънки кристални слоеве, който и днес се учи по целия свят под името „растеж на Странски–Кръстанов“. С този механизъм учените днес създават т.нар. квантови точки — миниатюрни кристални „островчета“, използвани в съвременни лазери и полупроводници.
Странски работи години наред в Берлин, а след войната е дори ректор на Техническия университет там. Немският физикохимичен свят и днес го смята за един от бащите на науката за растежа на кристалите.
Георги Наджаков: светлина, която оставя следа
През 1937 година физикът Георги Наджаков, роден в Дупница, прави откритие в лабораторията си в Софийския университет. Той установява, че някои вещества, осветени и поставени в електрическо поле, запазват електрически заряд дълго след това — „фотоелектретно състояние“. Тоест светлината оставя трайна електрическа следа.
Само година по-късно американецът Честър Карлсън прави първото в света фотокопие — с процес, построен на същата идея: светлината оставя заряд, зарядът задържа праха. Дали Карлсън е чел Наджаков, не знаем със сигурност. Но много енциклопедии поставят откритието на Наджаков сред основите на фотокопирането — машината, без която не може нито една канцелария по света.
Петър Петров: от Брестовица до NASA
Петър Петров е роден през 1919 година в село Брестовица край Пловдив. Учи инженерство в Германия, после заминава за Америка. В началото на 60-те години е привлечен от Вернер фон Браун в програмата за ракетата „Сатурн“, която кара хората до Луната.
По-късно неговата малка фирма участва в създаването на един от първите електронни ръчни часовници в света — „Пулсар“, който Джеймс Бонд носи във филма „Живей, а другите да умират“ (1973). Петров работи и по един от първите безжични монитори за сърдечния ритъм.
Честно е да кажем: колко точно от часовника е негово дело, се спори — един от бившите му колеги твърди, че приносът му е по-скоро в механичната част. Но едно е сигурно: момчето от Брестовица стига до екипа, който изпраща хора на Луната.
А въздушната възглавница? Честно: мит
Често ще прочетете, че въздушната възглавница в колите е изобретение на Асен Йорданов. Не открихме патент или сериозен източник, който да го доказва. Първият патент за въздушна възглавница в автомобил е на американеца Джон Хетрик, издаден през 1953 година.
Йорданов обаче не се нуждае от измислени заслуги. Той е истински пионер на авиацията — още през 1915 година построява първия самолет, направен в България, а в Америка пише книги и наръчници за пилотите, по които през Втората световна война се учат хиляди летци. Историята му е достатъчно хубава и без мита.
Защо е важно да ги помним
Нито един от тези хора не е станал известен с това, че е българин. Станали са известни с любопитство, упоритост и смелост — да седнат в кръчма посред нощ и да измислят компютър, да погледнат под микроскопа нещо, което всяка баба прави у дома, да опаковат цяла сграда.
Но всички те носят нещо оттук — име, село, детство, баща. И когато следващия път отворите кисело мляко, включите компютъра или минете покрай фотокопирната машина в общината, спомнете си: светът е малко по-различен и заради някой от нас.
А вие знаете ли още българи, за които светът говори, а ние у нас сме забравили? Напишете ни — най-интересните истории ще разкажем.
Източници
- Уикипедия — Джон Атанасов
- Уикипедия — Стамен Григоров
- Музей на киселото мляко — Студен извор
- Science History Institute — Carl Djerassi
- Американски колеж в София — Carl Djerassi ’42
- Уикипедия — Христо Явашев
- Уикипедия — Иван Странски
- Wikipedia — Georgi Nadjakov
- ETHW — Peter D. Petroff
- Wikipedia — Pulsar (watch)
- Wikipedia — Assen Jordanoff
- Wikipedia — Airbag (история на патентите)
Всички снимки са истински — от Wikimedia Commons, с автора и лиценза под всяка. Корицата е колаж от същите портрети (CC BY-SA).
.jpg){kind=link}
