Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
На входа на Бреница ви посреща не обикновена табела, а дъното на голяма бъчва с два гроздa и надпис „Добре дошли“. Тя напомня за времето, когато около селото е имало хиляди декари лозя. Но в полето отвъд лозята лежи нещо много по-старо. Толкова старо, че в археологическите книги името на селото стои до V хилядолетие преди Христа.
Бреница е село в община Кнежа, на около осем километра югоизточно от града и на няколко километра от левия бряг на Искър. Днес в него живеят около 1600 души. Това е неговата история — от първите земеделци до читалището, което пази над четиринайсет хиляди книги.
Хроника на Бреница
- V хил. пр. Хр.Шест селища едно над друго на Кременитата могила — „култура Бреница“
- II векНякой заравя гърне със 120 сребърни римски денария
- VIII–XI векХристиянски гробове с накити — времето на Първото българско царство
- 1479Първият османски документ: войнуганско село с 23 домакинства
- 154844 българи от Бреница в регистъра на войнуганите
- 1648Селото е записано в кондиката на Етрополския манастир
- 1860Първото училище
- 1864В Бреница се ражда художникът Иван Ангелов
- 1870Селяните построяват църквата „Възнесение Господне“
- 1877Руският керван с трофеи стига до Бреница през нощта
- 1897Основано е читалище „Народно съзнание“
- 1920-теПее се песента „В село Бреница с вино карат воденица“
- 1923Септемврийското въстание — Кнежа е в ръцете на въстаниците
- 1946Най-много хора в историята на селото — 6022
- 2024Нови разкопки на Кременитата могила
Шест села едно над друго
На около седем километра северно от Бреница, в равното поле край Искър, се издига Кременитата могила. Отдалеч прилича на обикновено възвишение. Всъщност е натрупана от шест праисторически селища, построени едно върху друго на едно и също място.
Първите две са от късния неолит. Унищожават ги разливите на Искър. Хората обаче се връщат и строят отново — още четири пъти, вече в началото на каменно-медната епоха, през V хилядолетие пр. Хр. Старото корито на реката пазело селището от три страни.
Могилата е паметник на културата с национално значение. Регионалният исторически музей – Плевен я определя като обект със световен принос в археологията: в научната литература находките оттук са известни като „култура Бреница“. През август 2024 г. археолози от музея, водени от д-р Володя Попов, отново започнаха разкопки там.
Около селото има и други следи от най-старите земеделци. В местността Садините, на около осем километра североизточно, са открити останки от къщи с плетени стени, измазани с глина, каменни и кремъчни сечива и съдове с геометрична украса. В местността Лъката — пещи, ями, статуетки и съдове от ранната каменно-медна епоха.
Траки, римляни и първите българи
В землището на Бреница има над двайсет тракийски могили. До изворите в местността Крайна Бреница са останките на голямо трако-римско селище от късната античност. Според местни сведения край Струпен е намерено гърне със сто и двайсет сребърни римски денария от II век — нечии спестявания, които собственикът така и не се е върнал да вземе.
Край селото са разкопани и християнски гробове с накити и предмети от VIII до XI век — времето на Първото българско царство. Хората на това място не са изчезвали с векове.
Бранница или блатница?
За името има две обяснения. Според първото то идва от „браня“: Бранница, Браниче — място, което се защитава. Местното предание разказва, че селяните сами са се пазели и затова турци не са се заселвали при тях. Според второто, на проф. Константин Попов, името идва от стара българска дума за кал, тиня и блато — съвсем подходящо за село край Искър и неговите разливи. Кое е вярното, не знае никой.
Под османска власт
Най-старият османски документ, в който се споменава Бреница, е от 1479 г. В него селото е записано като войнуганско — жителите му служат в помощните войски на империята и затова имат някои облекчения. Тогава в него живеят двайсет и три домакинства. Регистър от 1548 г. изброява четирийсет и четирима българи от Бреница, войнугани и ямаци. През 1620 и 1632 г. османските описи броят едва десетина домакинства — времената са тежки. През 1648 г. селото е записано и в кондиката на Етрополския манастир „Света Троица“ — книгата, в която манастирът отбелязва дарителите си. До него там е записано и съседното Ново село на левия бряг на Искър, което по-късно изчезва — вероятно след наводнение или кърджалийски набези.
В края на XVIII в. кърджалийските банди стигат и до Бреница. Част от жителите намират спасение отвъд Дунава във Влашко, други се крият по горите. Но селото оцелява.
Есента на 1877 г.
През юли 1877 г. армията на Осман паша минава през Кнежа към Плевен. През есента, след боевете при Телиш, в селата около Искър идва руската кавалерия. Разузнаването донася, че в Бреница, Струпен (днес Лазарово), Търнак и Кнежа има много ечемик и фураж, а жителите на повечето села са избягали. В нощта след 1 ноември 1877 г. към два часа през нощта в Бреница пристига руски керван с трофеи, пленени при Джурилово: 94 каруци, 150 глави едър добитък и 500 овце и кози. Няколко дни по-късно през селото минават провизиите на хусарския полк на полковник барон Мейндорф, на път за лагера при Махалет (днес Пелово).
Църквата, училищата и читалището
През 1870 г., още преди Освобождението, селяните построяват църквата „Възнесение Господне“ — от камък, с доброволен труд и с дарения. Иконите рисуват Христо Зографов и Пенчо Иконописов от Троян и те са запазени и до днес. В двора ѝ стои паметник на загиналите във войните. Съборът на селото е на Спасовден — четирийсет дни след Великден, винаги в четвъртък.
Още по-рано, през 1860 г., Бреница има първото си училище. През 1871 г. в църквата служи поп Никола Вътов, а учителят Христо Пенчовче учи седемдесет момчета в три отделения. През 1872 г. е построено второ, в църковния двор, а през 1880 г. — трето, с пет класни стаи. Днес в селото работи основното училище „Христо Ботев“.
На 26 декември 1897 г. около четирийсет души основават читалище „Народно съзнание“. Сред тях са Александър Косташки, Дочо Доховски, Кънчо Струпенски и Гено Дреновски. Първите книги в библиотеката са дарени от личните им рафтове. Година по-късно се играе първото представление, а през 20-те години на XX век започва строежът на собствена сграда. Днес библиотеката пази над 14 000 тома, а в читалището пеят и танцуват женска група „Хармония“ и детски състави.
Голямото село
Днес е трудно да си представим, но Бреница е била едно от най-големите села между Искър и Тимок. През 1860 г. в нея има двеста къщи. През 1880 г. живеят 2658 души, през 1910 г. — 4627, през 1926 г. — 5542. Върхът е през 1946 г.: 6022 жители. После хората тръгват към градовете — през 1965 г. са 4621, през 1992 г. — 2758, а днес около 1600.
Септември 1923
На 9 юни 1923 г. военен преврат сваля правителството на Александър Стамболийски. Начело на новата власт застава професор Александър Цанков. Земеделци и комунисти не приемат преврата и през септември избухва въстание, организирано от Българската комунистическа партия. Днес историците спорят дали да го наричат въстание или бунт, но за селата в нашия край той е бил съвсем реален.
Северозападна България е сред най-засегнатите райони. Около 23 септември въстаниците завземат Фердинанд (днес Монтана), Оряхово, Бяла Слатина и Кнежа. На 24 септември в Кнежа е провъзгласена „работническо-селска власт“. Тя трае дни. До 30 септември войската и доброволческите отряди потушават въстанието, а след това идват арестите и разправите. По данни на Музея на революционното движение загиват 841 въстаници, а по-новите изследвания говорят за около пет хиляди жертви в цялата страна.
В полето край Бреница, сред сухата трева, стои бял камък с плоча. Той е поставен в памет на онези дни. Буквите му почти са изтрити от слънцето и дъждовете, малко хора днес спират до него, а в достъпните източници не открихме сигурни сведения кои са хората, които той помни, колко души от селото са тръгнали с въстаниците и колко не са се върнали. Но едно е любопитно: според краеведа Богдан Николов от Бреница е родът на същия Александър Цанков, чието правителство смазва въстанието. Ако във вашето семейство се пазят спомени от онази есен, пишете ни — те заслужават да бъдат записани.
Хора от Бреница
Най-известният човек, роден в Бреница, е художникът Иван Ангелов. Роден е тук през 1864 г. като Иван Ангелов Стоянов и става един от класиците на българската живопис. Рисува това, което познава от детството си — жътварки, косачи, ливади, селския труд. Картината му „Жътварки“ от 1905 г. е в Националната художествена галерия. Умира в София през 1924 г.
Според Богдан Николов от Бреница са и родителите на екзарх Йосиф — главата на Българската екзархия, както и икономистът Александър Цолов Цанков (1879–1959), роден в Оряхово.
Селото на лозята
Бреница дълго е била село на лозята — между 12 и 15 хиляди декара. Наблизо са работели три воденици, от които не е останала нито една. Днес лозята са малко, но бъчвата на входа на селото помни.
Помни и една песен — стара градска песен с весел и малко дяволит припев, която ще намерите в края на статията.
На събора на Спасовден в пет казана се вари курбан чорба. Местната кухня помни още пиле на лютика, сиренява лютика, запържен боб и рибен гювеч, който се пече осем часа.
Бреница днес
Така изглежда центърът на Бреница в една дъждовна есенна сутрин — 28 октомври 2026 г. Натиснете снимка, за да я разгледате на голям екран и да прелиствате.
Песента за Бреница
Стара градска песен, пята в Бреница от 20-те години на XX век. Авторът ѝ е спорен: в регистрите е записан като неизвестен, местната учителка и изследователка Елка Милачкова я приписва на куплетиста Стоян Миленков, а в читалището разказват за някой си Мошев.
❦ В село Бреница ❦
В село Бреница
с вино карат воденица,
животът там е същински рай.
О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Мъжете там са вечно пияни,
а пък жените — лозя небрани.
О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Да бях аз щъркел
или друга пойна птица,
гнездо бих свил си в село Бреница.
О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Вечер щом луната се покаже,
всеки гледа да намаже от чуждо гадже.
О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
— стара градска песен, автор неизвестен; текстът по „Портал Кнежа“ —
Знаете ли, че…
- Кременитата могила край Бреница крие шест праисторически селища едно над друго.
- В науката находките оттам са известни като „култура Бреница“ — V хилядолетие пр. Хр.
- Бреница е спомената в османски документ още през 1479 г.
- През 1946 г. в Бреница живеят над 6000 души — почти четири пъти повече от днес.
- Художникът Иван Ангелов, автор на „Жътварки“, е роден в Бреница през 1864 г.
- Църквата в селото е построена през 1870 г., а читалището — през 1897 г.
- Зимите в Бреница са сред най-студените в България — понякога под минус трийсет градуса.
Живели ли сте в Бреница или имате спомен оттам? Помните ли още куплети от песента? Пишете ни в коментарите.
Статията е написана по идея на Стоян Калчовски Приятел на Паламарка — Благодарим! 🙏
Източници
- Регионален исторически музей – Плевен: „Започна археологическото лято 2024“
- Уикипедия — Бреница (област Плевен)
- Портал Кнежа — Исторически сведения и археология
- selo.bg — село Бреница
- Иван Ангелов, „Под лозята на Бреница спи древен свят“, Стандарт, 20.09.2026
- Кирил Андровски, „Освобождението на Белослатинския край“ (2008), Карта на времето – Враца
- Богдан Николов, „От Искър до Огоста“, София: Алиса, 1996 — глава „Бреница“ (Моята библиотека)
- Уикипедия — Иван Ангелов (художник)
- Уикипедия — Септемврийско въстание
- БТА — Септемврийското въстание през погледа на чуждите медии
Снимките на днешна Бреница са на Николай Гурзов (Паламарка); на табелата и на каменния знак — на приятел на Паламарка; панорамата на центъра и картината „Жътварки“ са от Wikimedia Commons. Сцените в стил „стара снимка“ са илюстрации с изкуствен интелект.
