Слушай статията с гласа на Калина — или я прочети спокойно по-долу.
През 1762 година в килия на Света гора един монах пише при свещ. Пише книга, която никой не му е поръчал и която няма да види отпечатана. Но тази книга ще тръгне от ръка на ръка и ще събуди цял народ.
Днес наричаме хората като него будители. На 1 ноември България празнува тях — книжовниците, учителите и просветителите, които в най-тъмните векове не оставиха българите да забравят кои са.
Тъмният век
В средата на XVIII век България отдавна я няма на картата — близо четири века. Училищата са малко, книгите — още по-малко. Децата учат четмо и писмо в килиите на манастирите и при църквите. По градовете мнозина вече предпочитат гръцкия език и се срамуват да говорят на български.
Паисий Хилендарски и „История славянобългарска“
Монахът от Света гора се казва Паисий. Роден е през 1722 година в Самоковската епархия — най-вероятно в Банско — и живее в Хилендарския манастир. Години наред той събира стари летописи, жития и хроники, за да напише историята на своя народ. Иска българите да знаят, че имат царе, светци и минало, с което могат да се гордеят.
През 1762 година завършва „История славянобългарска“. В предговора ѝ стоят думите, които и днес се учат наизуст: „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“
Софроний Врачански и първата печатна книга
Книгата на Паисий не е отпечатана. Тя се разпространява в преписи. Първия от тях прави през 1765 година в Котел един млад свещеник — Стойко Владиславов, когото България по-късно ще познава като епископ Софроний Врачански.
Софроний продължава делото. През 1806 година издава „Неделник“ — първата печатна книга на говоримия български език, сборник с поучения за всеки неделен и празничен ден. Пише и разказ за собствения си живот, смятан за първата автобиография в българската литература. След него идват десетки преписвачи — „Историята“ се чете в къщи, в манастири и в килийни училища.
Рибният буквар
През 1824 година в Брашов лекарят Петър Берон, също роден в Котел, издава „Буквар с различни поучения“. В него децата учат не само буквите, а и аритметика, природознание, басни, животни от цял свят. На последната страница има рисунка на делфин и народът кръщава книжката „Рибен буквар“.
Това е първият учебник на новобългарски език. За двадесет години излиза в шест издания и става най-разпространеният учебник в българските училища. Самият Берон става учен с европейско име, но букварът остава най-известното му дело.
Габрово, 1835: първото светско училище
На 2 януари 1835 година в Габрово се открива първото светско българско училище. Парите дава Васил Априлов — габровец, търговец в Одеса — заедно с Николай Палаузов и други родолюбци. Обучението е взаимно: по-големите ученици помагат на по-малките.
Пръв учител е Неофит Рилски — монах от Рилския манастир, автор на първата новобългарска граматика. По примера на Габрово скоро училища се отварят из цялата страна.
Първата учителка
А момичетата? През 1840 година в Плевен Анастасия Димитрова отваря първото светско училище за момичета в България. Самата тя учи в Калоферския манастир, за да може след това да учи другите. Така Плевен дава на България първата ѝ светска учителка.
Читалищата
През 1856 година се появяват първите читалища — в Свищов, Лом и Шумен. В тях се чете, учи и спори. Абонират се вестници, събират се пари за ученици, които да учат в чужбина, играе се театър — за мнозина първият в живота им. Читалището става сърцето на всяко село и град и до днес е едно от най-българските неща, които имаме.
С перо и с пушка
Някои будители пишат вестници. Георги Раковски издава „Дунавски лебед“, Любен Каравелов — „Свобода“, а Христо Ботев кръщава един от своите вестници съвсем точно: „Будилник“. Други тръгват от село на село. Васил Левски създава революционни комитети и вярва, че свободата зависи от самите българи.
Едни будят с букви, други — с личен пример. Целта е една и съща.
Как се ражда празникът
За пръв път Денят на народните будители се празнува в Пловдив през 1909 година. През 1922 година, по предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, Народното събрание го обявява за празник, а с указ на цар Борис III от 1923 година той става общонационален.
След 1945 година празникът е отменен по политически причини. Възстановява се чак през 1992 година — със закон, който обявява 1 ноември за неприсъствен ден за всички учебни заведения.
Празникът е на 1 ноември — денят, в който по стария календар се почита свети Иван Рилски, небесният покровител на българския народ.
Будителите днес
Будителите не са само в учебниците. Това е учителката в малкото училище, библиотекарката в читалището, човекът, който ни е дал първата книга. Всеки от нас има поне един такъв човек.
Знаете ли, че…
- „История славянобългарска“ не е отпечатана приживе на Паисий — тя се разпространява в преписи.
- „Рибният буквар“ е кръстен на делфин — но хората го взимат за риба.
- Първото светско училище в Габрово е открито на 2 януари 1835 година.
- Първото светско училище за момичета е открито в Плевен през 1840 година.
- Между 1945 и 1992 година Денят на будителите не се празнува официално.
Кой е вашият будител? Напишете името му в коментарите. Честит празник!
Източници
- Паисий Хилендарски, „История славянобългарска“ (1762)
- Уикипедия — Ден на народните будители
- Уикипедия — Паисий Хилендарски
- Уикипедия — Софроний Врачански
- Уикипедия — Рибен буквар
- Уикипедия — Национална Априловска гимназия
Ръкописите, книгите, портретите и сградите са истински — от Wikimedia Commons, с автора и лиценза под всяка снимка. Сцените при свещ, с пресата и в класната стая са реконструкции с изкуствен интелект от филма „Будителите“.
