Селото се е казвало Акчар. Бял дух. Така го знаели до хиляда деветстотин тридесет и четвърта година. Под него спял златен град.
Рациария. Колония на Траян, после столица на Крайбрежна Дакия. Град на златари — траките копали злато тук още преди римляните. Мраморни колонади, огромни терми, монетарница. Дунавската флотилия държала тук постоянна станция, а от града тръгвал път през Ниш за Адриатика. Резиденцията на управителя я копаха през осемдесетте години — четвърти, шести век, с преустройство.
През хиляда деветстотин осемдесет и първа година дошли италианците. Договор между Археологическия институт и университета в Болоня, българо-италиански екип, десет години работа. Открили прочутото Съкровище на Рациария и статуя на Херакъл, позната по цял свят.
През хиляда деветстотин деветдесет и първа година парите спрели. Проектът замирал. А селото останало без работа — над шестдесет процента от хората емигрирали, останалите петнадесет години живели от иманярски набези. Разрушили римския град. Разграбили иконите от храма, строен при цар Борис Трети. Културният живот замирал напълно.
Човекът, посветил живота си на разкопките, гледал разрухата и получил инфаркт. Умрял през две хиляди и втора година.
А златото е още там. В турската махала намират златни предмети от римско време. В дворовете още стоят цели зидове, части от постройки, глинени паници и лули. Градът е под краката им.
Местните разправят и друго — че под руините има галерии и кухини, че вода тече в тъмното, че земята на места кънти кухо. Геолозите не отричат карста. Археолозите още не са слезли да проверят. След 1991 година никой не копае официално там.
Рациария е умирала два пъти. Веднъж през петстотин осемдесет и шеста година, когато аварите я сринали. И втори път през деветдесетте, когато я оставихме сама.
А ти, ако намериш златна монета в двора си — ще я занесеш ли в музея, или ще я скриеш?
