Разкриваме тайните на най-стария надпис на кирилица в света
Когато стане дума за българската писменост, Златния век и делото на учениците на Кирил и Методий, съзнанието ни автоматично ни пренася в Плиска и Велики Преслав. Малцина обаче си дават сметка, че една от най-големите исторически и епиграфски сензации на планетата се намира тук, в нашия регион, само на 20 километра от Попово и на 2 км от центъра на село Крепча.
Там, в красивото дефиле, високо във варовиковите скали е изсечен Крепчанският скален манастир. Именно това мистично място пази два уникални надписа, датирани официално от 921 г. – времето на възхода на Първото българско царство при цар Симеон Велики. Единият от тях е признат от научната общност за най-ранния датиран надпис на кирилица в целия свят. Това превръща Поповско-Опаченския край в истинска, жива люлка на славянската писменост.
Какво точно е изсечено в скалата преди 1100 години?
Манастирът е бил устроен на три скални тераси и е събирал монаси-отшелници, търсещи уединение. По стените на средновековната обител са открити множество руни и рисунки, но двата славянски надписа пренаписват историята.
Първият надпис, оставен от недостойния монах Михаил, е своеобразно заветно предупреждение и гласи:
„В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антон. †. А който направи в църквата хамбар или житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“
Вторият надпис, който е почти заличен от времето, но изключително ценен заради точната си хронология, дава и ключа към датировката:
„В 6430 година [921 г. по нашето летоброене] в месец октомври почина Антон, раб божий“.
Този монах Антони се явява съвременник, а вероятно и предтеча на самия св. Иван Рилски. Фактът, че в близката крепост са намерени оловни печати на цар Симеон, доказва, че манастирът е имал директна връзка с царския двор във Преслав.
Днес Крепчанският скален манастир има статут на недвижима културна ценност от национално значение. Въпреки че мястото е отчасти реставрирано, стръмните пътеки и заключената метална врата (ключът за която се пази в кметството на с. Крепча) го правят сравнително труднодостъпно и мистериозно за масовия турист. Ако човек не знае къде точно да гледа, лесно може да подмине надписите, оцелели 11 века.
